„РУСЬ”
Борис Николаевич Бугаев/ Андрей Белый (1880-1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РУСИЯ
Полята на мойта земя
оскъдни със скръб са пропити.
Пространствата с хълмове там,
о, шир, изгърби, изгърби ти!
Далечен дим чорлав дими.
Далечни селца рошавеят.
И в рошав поток от мъгли
губернии гладни се реят.
Пред мен е простряна войска,
в пространствата чезнат пространства.
Русийо, къде да се свра
без болести, глад и пиянство?
В страната от глад и от студ
и мряха, и мрат милиони.
Покойници чакаха тук
и чакат скърбящи разломи.
Смъртта надалеч се разля
в гори, в градовете, в селата,
в оскъдните родни поля,
в губернии гладни в мъглата.
Ударения
РУСИЯ
ПолЯта на мОйта земЯ
оскЪдни със скрЪб са пропИти.
ПрострАнствата с хЪлмове тАм,
о, шИр, изгърбИ, изгърбИ ти!
ДалЕчен дим чОрлав димИ.
ДалЕчни селцА рошавЕят.
И в рОшав потОк от мъглИ
губЕрнии глАдни се рЕят.
Пред мЕн е прострЯна войскА,
в прострАнствата чЕзнат прострАнства.
РусИйо, къдЕ да се сврА
без бОлести, глАд и пиЯнство?
В странАта от глАд и от стУд
и мрЯха, и мрАт милиОни.
ПокОйници чАкаха тУк
и чАкат скърбЯшти разлОми.
СмърттА надалЕч се разлЯ
в горИ, в градовЕте, в селАта,
в оскЪдните рОдни полЯ,
в губЕрнии глАдни в мъглАта.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Белый
РУСЬ
Поля моей скудной земли
Вон там преисполнены скорби.
Холмами пространства вдали
Изгорби, равнина, изгорби!
Косматый, далекий дымок.
Косматые в далях деревни.
Туманов косматый поток.
Просторы голодных губерний.
Просторов простертая рать:
В пространствах таятся пространства.
Россия, куда мне бежать
От голода, мора и пьянства?
От голода, холода тут
И мерли, и мрут миллионы.
Покойников ждали и ждут
Пологие скорбные склоны.
Там Смерть протрубила вдали
В леса, города и деревни,
В поля моей скудной земли,
В просторы голодных губерний.
---------------
Руският писател, поет и литературен критик Андрей Бели (псевдоним на Борис Николаевич Бугаев) е роден на 14/26 октомври 1880 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет (1903 г.). През 1903 г. основава литературния кръг „Аргонавты”, изявява се като един от водещите дейци на руския символизъм. Сътрудничи активно на списания като „Весы”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Золотое руно”, „Перевал” и др. В ранната му поезия са характерни мистичните мотиви, гротескното възприятие на действителността и формалното експериментаторство. Романът му „Петербург” (1914 г.) е сатирично представяне на руската държавност. Съосновател е на изд. „Мусагет” (1909 г.), редактира сп. „Труды и дни” (от 1912 г.), след Октомврийската революция чете лекции по теория на поезията и прозата в московската Пролетарска културно-просветна организация. Автор е на стихосбирките „Золото в лазури” (1904 г.), „Пепел” (1909 г.), „Урна” (1909 г.), „Христос воскрес” (1918 г.), „Звезда” (1922 г.) и др., на романи, автобиографична проза и литературоведчески изследвания, сред които „Возврат” (1905 г.) , „Кубок метелей” (1908 г.), „Серебряный голубь” (1909 г.), „Символизм” (1910 г.), „Луг зелёный” (1910 г.), „Трагедия творчества. Достоевский и Толстой” (1911 г.), „Арабески” (1911 г.), „Котик Летаев” (1915 г.), „Рудольф Штейнер и Гёте в мировоззрении современности” (1917 г.), „Крещёный китаец” (1921 г.), „Воспоминания о Блоке” (1923 г.), „Москва под ударом” (1926 г.), „На рубеже двух столетий” (1930 г.), „Маски” (1932 г.), „Начало века” (1933 г.), „Между двух революций” (1934 г.), „Мастерство Гоголя” (1934 г.) и др. Умира на 8 януари 1934 г. в Москва.